1.Влакът беглец: Спайдър-мен и доктор Октопус се бият на борда на мотриса, като героят трябва да напрегне всяко сухожилие в тялото си, за да предотврати ужасяващия инцидент в Манхатън.
Защо е толкова велик? Освен, че е извънредно вълнуващ, зрителя наистина усеща, че Спайдър-мен е избутан до предела на силите си в този момент. Нищо чудно, че получава ръкопляскания от шокираните пътници!
2. Пътешествие навината: Стан Лий и Стив Дитко поднасят максималния съкрушителен удар, когато Спайдър-мен открива, че убиецът на чичо му е същия безделник, когото Спайди е имал възможноста да спре по-рано в историята. Осакатяваща вина ...
Защо е толкова велик? Защото поражда противоречивата същност на Спайди за много години напред. Сам Рейми също го включва във филма, но ние сме пристрастни към оригинала.
3. Повдигане: Спайди се оказва заклещен под много тежко съоръжение в „Невероятният Спайдър-мен #33”, събирайки всяка капчица сила, за да се освободи.
Защо е толкова велик? Наистина се усеща херкулесовото усилие, нужно от страна на Спайдър-мен, за да се измъкне в тази творческа сцена, често спрягана за един от най-добре нарисуваните моменти със супергерои в историята на комиксите.
4. Изненада: „Спайдър-мен 2” достига драматичния си връх, когато Хари Осбърн сваля маската на задържания Спайдър-мен, за да открие лицето на най-добрия си приятел. Съвсем естествено, той изглежда изненадан.
Защо е толкова велик? Първите два филма изграждат напрежението за това разтърсващо откритие. Бедният Хари ...
5. Историятазапочва: Питър снима Мери Джейн в началото на първия филм, като пропуска да забележи, че ще бъде ухапан от мутирал паяк.
Защо е толкова велик? Това е момента, от който приключението наистина започва. Няма как да не го включим, нали?
6. Целувка в дъжда: Спайдър-мен спасява Мери Джейн от банда крадци, спечелвайки пропита от дъжда целувка за усилията си. Последица!
Защо е толкова велик? Целувка в дъжда не е нищо ново, но елемента с главата надолу определено й придава нещо. Разбира се, има и нещо с тениската на Кирстен Дънст. Невъзпитано е да го споменаваме, но все пак ...
7. Довиждане стари приятелю: Хари Осбърн накрая умира в „Грандиозният Спайдър-мен” #200, спасявайки Спайдър-мен от експлозия, която в крайна сметка убива него самия. Докато се отпуска в ръцете на смъртта, старият му приятел сяда при него и двамата най-накрая успяват закърпят отношенията си.
Защо е толкова велик? Това е вълнуващ край на една наистина епична сага, разгледан с много по-голямо внимание и любов на страниците, отколкото на големия екран в „Спайдър-мен 3”.
8. Решения, решения: Спайдър-мен е изправен срещу съдбоносен избор, когато трябва да реши дали да спаси Мери Джейн или лифт, пълен с пищящи деца, като ненормалното кикотене на Уилем Дефо допълнително подсилва напрежението.
Защо е толкова велик? Спайдър-мен успява да спаси и двете, но само след удивително хореографирана екшън сцена с виртуозно летене!
9. Грах в шушулка: Ултра мрачният „Питър Паркър: Спайдър-Мен #25 (част 2) идва към края си с превъзходен монолог от страна на Зеления Гоблин, казвайки на Питър, че в крайна сметка двамата не са толкова различни. „Ние сме ченге и убиец – един и същ психологичен профил – една малка част ни дели от човека, който мразим най-много.”
Защо е толкова велик? Както в сцената с разпита от „Черният рицар”, подобни речи са крайъгълния камък на едно страхотно дуо от герой и злодей.
10. Стой настрана: Сцена от последният филм, в който Питър използва новите си сили, за да направи на глупак противния спортист – Флаш Томпсън, като държи баскетболната топка настрана от него, преди да я изпрати „вкъщи” по грандиозен начин.
Защо е толкова велик? Андрю Гарфилд много добре се вписва в остроумните черти на Питър и изглежда, че се наслаждава доста, докато се гаври с Флаш Томпсън.
