Киното е отборен спорт. Често екипите, които реализират даден филм не се сработват добре и търканията стигат до точката на добрия стар (понякога публичен) скандал. Най-често конфликтите са между творческите аспирации на режисьорите и бизнес сметките на студията и продуцентите. Холивуд е свят на илюзии, но договорите на талантите са много конкретни и реални. Някои от тях са се опитвали всячески да се отърват от отговорността на своето авторство по една или друга причина, но в повечето случаи то е било безуспешно.
Ето някои опити на режисьори да се дистанцират от произведенията си…
Ноа Баумбах - “Highball” (1997)
Преди да си партнира с Уес Андерсън и да създаде хитове в независимото кино като „The Squid and The Whale“ и “Frances Ha”, Ноа Баумбах се е среща с типичните творчески терзания на всеки първопрохождащ режисьор. След дебюта си “Kicking & Screaming” и последвалия го “Mr. Jealousy”, американецът снима лентата “Highball” за шест дни с почти никакъв бюджет. Неговото име не е дори отбелязано в надписите, той се отказва доброволно от авторството на този филм, защото го намира за „глупав експеримент“.
Тони Кей - “Американска история Х” (1998)
Тони Кей не се отказва доброволно от филма си. От Гилдията на филмовите режисьори отхвърлят заявката му псевдоним да фигурира в надписите на филма. Всичко започва със спор между него и филмовото студио, което произвежда филма. Продуцентите не приемат крайно песимистичната му версия на финалната развръзка. Филмът е монтиран отново, а на него му е отказан достъп до този процес. Режисьорът побеснява, опитва се да осъди студиото, но безуспешно.
Матийо Касовиц - “Мисия Вавилон” (2008)
Тук също става дума за сериозни творчески разминавания между режисьора и продуцентите. Матийо Касовиц няколко години работи по този проект и многократно редактира сценария. Според него продуцентите не са имали смелост да последват визията му и накрая се е получил един детски филм, който французинът открито плюе. Той се опитва юридически да се откаже от филма, но удря на камък. Филмът завинаги фигурира в неговата филмография.
Робърт Тотен/Дон Сийгъл - “ Death Of A Gunfighter“ (1969)
Робърт Тотен започва да снима този ревизионистки уестърн, но работата на снимачната площадка не върви добре. Двайсет и пет дни след началото на снимките звездата Ричард Уидмарк издейства отстраняването на режисьора от снимките, заради честите им сблъсъци. На негово място застава ветеранът Дон Сийгъл, който работи за продукцията около десет дни, но заснетото е почти толкова, колкото това от Робърт Тотен. Така или иначе, никой от дамата режисьори не е желаел името му да фигурира като автор на филма. От Гилдията на режисьорите приемат компромисното решение да бъде използван псевдоним – Алън Смити.
Майкъл Ман - „Жега“ (1995)
Алън Смити не е псевдоним, който се използва само в извънредни обстоятелства. Алън Смити е атестат, че нещо не е наред. Един от най-известните случай с употребата на този „общ“ псевдоним е в хитовия филм „Жега“. През 1999 г. филмът е излъчен по NBC и за да могат да се вмъкнат тв рекламите, лентата е „поорязана“. Вместо това, режисьорът предлага да добави непоказани в кино версията сцени и филмът да се излъчи в две поредни вечери, но от телевизията не се съгласяват. Майкъл Ман е бесен и отказва да се „подпише“ под телевизорната версия на филма, затова при тв излъчването й като режисьор фигурира Алън Смити.
Артър Хилър - “An Alan Smithee Film: Burn Hollywood Burn” (1998)
Цялата какафония с Алън Смити има своята поанта именно в създаването на този филм. През 90-те сценариста Джо Естерхас е един от най-успешните в Холивуд, но опитът му да пародира именно Меката на киното в сатирата „An Alan Smithee Film: Burn Hollywood Burn“ почти му коства кариерата. В лентата се разказва за режисьор, който снима голям касов филм, но след разногласия със студиото се опитва да изтрие името си от продукцията, а това се оказва трудна задача, след като името му е … Алън Смити. Естерхас кани за режисьор Артър Хилър, но се опитва да му изземе ролята в монтажната стая, което довежда до конфликт и Хилър се отказва от филма. Така в надписите като режисьор фигурира не кой да е, а именно Алън Смити. Дали това е евтина реклама, за да се популяризира филма, не е ясно. Но е факт, че филмът е тотален провал и убива за дълго време кариерата на уважавания сценарист. Уолтър Хил - “Супернова” (2000)
По времето на снимките на “Супернова”, Уолтър Хил е вече ветеран в екшън киното. Сценарият циркулира в Холивуд дълго време и Хил се заема със снимането му, като пренаписва сценария. Някъде по средата на продукцията от студиото орязват бюджета, без да дадат обяснение. Кошмарът за режисьора започва в края на постпродукцията, когато продуцентите решават да пуснат филма без специалните ефекти да са добавени. Уолтър Хил е бесен и отказва името му да бъде добавено в авторството на филма. От Гилдията му е разрешено да ползва псевдоним, но този път е измислен нов – Томас Лий. Оттогава никой не го е употребявал.
Робърт Тоун - “Greystoke: The Legend Of Tarzan, Lord Of The Apes” (1984)
Този филм е една от големите болки на сценариста Робърт Тоун. Той отдавна е искал да направи този филм, а не просто да напише сценария му. За да набере необходимия опит той започва да режисира малката спортна драма “Personal Best”. За да му разрешат да довърши филма обаче от студиото му поставят условието да се откаже от режисирането на мащабния „Greystoke“ и така той е поверен на Хю Хъдсън. Тоун е съкрушен и то такава степен бесен, че използва псевдонима „P.H. Vazak“ (името на немската му овчарка) в надписите като сценарист на филма.
Пол Шрьодер - “The Dying Of The Light” (2014)
Пол Шрьодер също е един от култовите сценаристи в Холивуд. Но за никого в гилдията не е тайна, че има чепат характер. Когато написва сценария на “The Dying Of The Light”, много големи холивудски имена са заинтересувани да режисират или да играят в проекта. Накрая, след дълги премисляния, зад камерата застава самия Шрьодер. По време на монтажа обаче съществуването на филма е заплашено от множеството творчески различия между него и продуцентите. Те твърдят, че той е оставил филма си на произвола, а той, че е уволнен от студиото. В крайна сметка на Шрьодер не му е позволено да се откаже от филма си, но когато от студиото пускат първия му трейлър по кината, той публично заявява нежеланието си да се идентифицира с него.
Джим Шеридан - “Къщата на сенките” (2011)
Това е един от най-големите филмови провали през последното десетилетие – с големи артистични претенции и малък бокс офис. По време на снимките Шеридан позволявал на актьорите много да се отдалечават от сценария и безкрайно да импровизират, което никак не се харесало на студиото. Тестовата публика не харесала филма и се наложило някои сцени да бъдат презаснети. Отявлената намеса на продуцентите в творческия процес накарала Джим Шеридан да направи постъпления да се откаже от авторството. Имало е дори предложение да се върне в употреба псевдонима Алън Смити. Накрая се стига до консенсус и още едно допълнително презаснемане под ръководството на Шеридан, но така или иначе филмът е пълен провал. Създателите и актьорите от филма (Даниел Крейг, Рейчъл Вайс, Наоми Уотс) се отказват от каквото и да е промотиране на лентата.
