Ако има нещо в киното, което се развива с неспирни темпове, това със сигурност е анимацията. Начина, по който художниците от цял свят вдъхват живот на своите персонажи е цяла магия, а техните лица, мимики и жестове стават все по-богати и изразителни с времето.
„Аз, проклетникът“ е пълнометражен дебют за аниматорите Пиер Кофин и Крис Рено (номиниран за Оскар за късометражния „No Time For Nuts”), в който режисьорите са се постарали да дадат максималното от себе си. Резултатът е налице – повече от 300 милиона долара приходи, много висок рейтинг от критиците и едно истинско 95-минутно забавление, напълно подходящо за всички възрасти.
В свят, където репутацията се определя не от друго, а от злините които си направил, най-големият негодник Гру (Стив Карел) е поставен в трудна ситуация. Друг е извършил престъплението на века – кражбата на Хеопсовата пирамида. За да се спаси от нападките на суперзлата си майка и очакванията на своите подчинени, Гру измисля немислимото ... да открадне самата Луна, с което отново да бъде обявен за Злодей #1. За това, той трябва да се пребори с комплексирания суперзлодей Вектор (Джейсън Сигъл) и да намери средства за построяването на ракета. Междувременно, в живота му се появяват три малки сладки момиченца, които постоянно ще взимат от времето му и ще го отдалечават от целта му, но в замяна ще му покажат това, от което той е бил лишен през целия си живот – любовта.
Напомняйки леко на Пингвина от „Батман се Завръща“, Гру (взето от руското Главно Разузнавателно Управление) има дълъг и остър нос, тънки като клечки крака и ... няма чело. Той е долен и подъл, би спукал балона, който току що ти е подарил и би те превърнал в парче лед за едното нищо. Спомените от безрадостното му детство още го преследват, а извора на злината му е известен – неговата вещицоподобна майка с остра брадичка, брадавица и гигантски очила, винаги недоволна от постиженията на сина си.
Злият екип на Гру е съставен от изобретателния гений Д-р Нефарио (Ръсел Бранд), малко недочуващ, но по- амбициозен от шефа си на моменти и армията му от малки жълти същества, говорещи на собствен неразбираем език, измислен специално от режисьорите на филма.
Миньоните на Гру определено са най-впечатляващите персонажи във филма. Те издават странни звуци, правят смешни, но реални човешки изражения, постоянно се карат и надпреварват един с друг, вършат куп пакости, но всъщност са верни до гроб и дори ще извадят от себе си, за да помогнат на своя лидер.
Освен визуалното 3D приключение и целият смях, който е на лице, създателите на филма умело вкарват нишката с трите малки момиченца, които Гру осиновява и по този начин увеличават дълбочината на произведението, както и емоционалната връзка екран-зрител, превръщайки „Аз, проклетникът“ е една завършена поучително-забавна история с щастлив край. “You should be dancing, yeah!”
Още рецензии: • Уолстрийт: Парите никога не спят • Дявол • Германия мръсна приказка • The Killer Inside Me • Американският приятел • Паника
Злият екип на Гру е съставен от изобретателния гений Д-р Нефарио (Ръсел Бранд), малко недочуващ, но по- амбициозен от шефа си на моменти и армията му от малки жълти същества, говорещи на собствен неразбираем език, измислен специално от режисьорите на филма. 
1 гласа
ха ха филмът си го бива вече съм го гледала
