Пол Нюман се ражда на 26.1.1925 в Шейкър Хайтс, Охайо. През 1951-1952 г. учи драматично изкуство в Йейл и в „Актърс студио” в Ню Йорк.
Изглежда сякаш самата природа е предопределила красивия младеж с изваян профил и пронизително сини очи за сцената или екрана. Но обстоятелствата дълго време го възпрепятствали: отначало служба в армията, където в края на Втората световна война служи като радист; след това семейният дълг — след смъртта на баща му някой трябвало да работи в в малкото магазинче за спортни стоки, благодарение на което семейството се изхранвало. При това се появило и собствено семейство - родил му се син.
Но призванието в крайна сметка взело връх. Започнал дълъг и труден път, отначало на сцената, а след това и на екрана. Разбира се, придобитите под ръководството на Лий Страсбърг и Елиа Казан професионални навици помагали на Пол, но най-голяма увереност в себе си му донесла отначало приятелската връзка, а след това и вторият му брак със също току-що започващата творческия си път актриса Джоан Удуърд. Тя става не само любимата жена на Пол Нюман, с която той живее вече четвърто десетилетие, но и майка на трите им дъщери и умна съветница, благодарение на която актьорът внимателно избира ролите си и работи заедно с нея над тях.
След успеха на постановката „Пикник” на бродуейска сцена, Нюман е забелязан и компанията „Уорнър” му предлага договор. През 1955 г. Пол дебютира в библейския екшън „Сребърната чаша”. Героят му — грък, продаден в робство на римляните, е направил съда, от който Христос пие по време на Тайната вечеря. Критиците не харесват новака. Упрекват го в недостатъчна емоционалност, в подражание на Брандо и дори в излишна красота. Предричат му участ на звезда, която ще разчита единствено на въшните си данни.
Но както се оказва, няма ли щастие и нещастието може да помогне. През 1956 г. загива Джеймс Дийн и режисьорът Робърт Уайз трябва спешно да търси друг актьор за предназначената за Дийн роля във филма „Somebody Up There Likes Me”. А Нюман току-що е създал подобен образ в телевизионната екранизация на разказа на Хемингуей „Шампионът”, заснета от Артър Пен. Това се оказва достатъчно. В ролята на реалния боксьор Роки Грасиано, Пол играе като момче от бедно семейство, успяло да постигне американската мечта - не като в нравоучителна проповед, а като жив човек, зад чийто грубоват облик се крие сложен характер, способен на много страст и нежност. Хвалебствените отзиви на критиците и наградата „Златен глобус” за най-перспективен начинаещ актьор на 1956 г. утвърждават репутацията на Нюман в киното.
Редом до най-търсените актьори в Холивуд, Нюман започва да получава все по-сложни роли: Бен Куик — момче от народа, успяло да си взема за жена дъщеря на богаташ („Дългото, горещо лято” по „Селцето” на У. Фолкнър, 1958, награда от 11 МКФ в Кан); алкохоликът Брик — син на богат плантатор, така и не съумял да зарадва баща си с дългоочакван наследник („Котка на горещ ламаринен покрив” по Тенеси Уилямс, номинация за „Оскар” през 1958 г.); лишеният от всякакви илюзии Чанс („Sweet Bird Of Youth”, 1962). Във всички тези роли, които Пол обогатява със собственото си обаяние, на него все още не му достига непосредствеността, интуицията и органичността, с които Брандо покорява всички. Много години по-късно Нюман признава, че винаги е завиждал на „надарените от Бога актьори” и се е стремял да замести това, което не му е дадено от природата с упорит труд.
В ролите, които не са с висока психологическа сложност, Нюман е във вихъра си. Особено ако става дума за уестърни, приключенски ленти, криминални драми. Неслучайно Артър Пен избира именно него за режисьорския си дебют в киното — филма „The Left Handed Gun” (1959), където актьорът създава незабравимия образ на бандита Били Хлапето. Точно толкова привлекателен се получава и неговият Бъч Касиди в „Бъч Касиди и Сънданс Кид” на Дж. Рой Хил (1969): актьорът подхожда с много чувство за хумор и лиризъм към образа на авантюриста. Отново заедно с Робърт Редфорд той се снима с голям успех и в „Ужилането” (1973). Робърт Олтман умело използва комедийния талант на Нюман в сатирата „Бъфало Бил и индианците „ (1976), в който националният кумир Уилям Коуди, един от завоевателите на Дивия Запад, е показан като човек с фалшива душа, преструващ се даже пред самия себе си. Афектираните жестикулации и мимики на актьора умело подчертават глупостта и дребното тщеславие на персонажа. Нюман с радост се съгласява да се снима във филм, защитаващ индианците, защото темата му е близка. Все пак именно той създава прекрасния образ на гордия и смел представител на този народ във филма „Той се казваше Омбре” (1967).
През 80-те Пол Нюман е в прекрасна физическа форма, увлича се от автомобилизъм, участва в ралита. Ролите му от този период свидетелстват за големия му опит и придобито майсторство: адвокатът-пияница, опитващ се да си възвърне загубеното достойнство в борба за справедливост („Присъдата”, 1982); застаряващ строителен работник в „Хари и син” (1983) — третият му режисьорски филм; генерал Лесли Гроувс — един от инициаторите на атомния проект „Манхатън” („Fat Man and Little Boy”, 1989); глава на американско семейство, застигнато от войната в Европа (Mr.&Мrs. Bridge, 1990), в който си пратнира с Джоан Удуърд. Джоан играе главните женски роли и в режисьорските му филми: „Рейчъл, Рейчъл”” (1968), „Влиянието на гама-лъчите върху растежа на маргаритките” (1972), „Стъклената менажерия” (1987) по Тенеси Уилямс.
Той е още непримирим затворник в „Непокорния Люк”, цар на билярда в „Цветът на парите” с Том Круз, престъпният ментор на Том Ханкс в „Път към отмъщение”, зъл корпоративен интригант в „The Hudsucker Proxy”, безкомпромисен частен детектив в „Harper” и гласът на стария шампион в „Колите”. Във всеки от създадените образи актьорът умее да намери различен подход, нов нюанс на характера и поведението на своя герой, което прави изиграните от него образи неприличащи си един с друг. Шест пъти е предлаган за „Оскар”, но получава наградата едва през 1985 г. за „принос в киноизкуството”, а след това и през 1986 за филма „Цветът на парите”.
Пол Нюман е не само прославен актьор и известен режисьор, но и успешен бизнесмен. Собственик е на фирма, произвеждаща салати и сосове по негови рецепти. Всички приходи от този бизнес отиват за благотворителни нужди: борба с наркоманията (големият му син умря след свърхдоза) и помощи за болни от рак деца.
През 2007 г. Пол Нюман обяви оттеглянето си от екрана.
